Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Издание:

Автор: Илка Бирова

Заглавие: Камъчета от една мозайка

Издание: първо

Издател: „Симолини 94“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Симолини 94“, София

Редактор: Илияна Каракочева

Художник: Татяна Карамалакова

ISBN: 978-619-7265-35-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223

История

  1. — Добавяне

Човек не се среща всеки ден с истински лъв, особено ако живее в цивилизацията. Освен, разбира се, в зоологическата градина. Имам ярък детски спомен за една среща с лъв. Била съм сигурно на 4–5 години. Помня, че татко ни заведе със сестра ми в зоопарка. Бяхме облечени с най-новите си рокли — найлонови, бели на червени точици, с буфан ръкави — последен писък на детската мода тогава. Чувствах се щастлива, защото бях с хубава рокля в зоопарка. А там, освен животните, имаше сладолед и захарен памук. Какво повече му трябва на едно дете? Ще призная, че татко много ни угаждаше. Купуваше ни всичко, което поискаме, макар че бяхме добри деца и не искахме много. Освен това, ни даваше голяма свобода и простор за действие.

Така беше и тогава в зоопарка. Омазана със сладолед, обикалях и разглеждах клетките на различни животни. Най-силно ме привлече клетката на лъва. Времето беше топло и той се излежаваше блажено, като от време на време удряше с опашка по земята, за да прогони досадните мухи. Стоях пред клетката като омагьосана, дори силната миризма не успя да ме прогони. Царствена грива, горда осанка, сила и красота! Гледах лъва и поисках да му дам от моя захарен памук. Опитах се да набутам клечката през решетките. В следващия миг си спомням как лъвът вдигна крак и ме заля силна топла струя, която едва не ме събори на земята. Бях объркана, като видях, че новата ми рокля е пожълтяла и се разплаках. Татко разбра какво се е случило, засмя се, а после ме изми на чешмата. Каза ми да не стоя близо до лъва и да не го дразня. За мен това беше първи, макар и неосъзнат урок, че всяко живо същество има нужда от лично пространство, което трябва да се уважава. В противен случай последиците са непредвидими. От тогава спазвам дистанция, особено с лъвовете.

След тази случка се чувствам щастливо белязана от царя на животните, с което малко хора могат да се похвалят. Народът ни казва за някого против уроки: „Да го посерат кокошките“. А колко повече е да те припикае лъв! Това си е рядък и голям късмет! Сигурна съм, че след тази среща съм имунизирана против всякакви уроки и злини.

Край