Илка Бирова
Носталгия по мазната баничка

Баничката с боза си остава класическа нашенска комбинация. Като дете много обичах да си купувам банички и да пия боза. Това беше лесно, защото на първия етаж в нашата къща имаше сладкарница и там се продаваха много вкусни неща: банички, тулумби, пасти и плезири. Любовта към баничките предадох и на децата ми. Сега те живеят в чужбина и там имат всякакви изкушения, в това число и кулинарни. Но нямат нашенските банички със сирене. И усещам, че понякога изпитват носталгия по тях, а може би не само по тях.

Винаги, когато си дойдат в София, си поръчват да им купя банички със сирене от кварталната баничарница. Спомням си как се вълнуваше дъщеря ми при първото си завръщане преди няколко години. Радваше се на дупките и боклуците по улиците, на старите тролеи, които с трясък преминаваха край нас и вдигаха облаци прах. Каза ми, че във Виена всичко е много красиво, но се е изморила от лъскавите улици, реда и чистотата навсякъде. Беше й домъчняло за нашенска обстановка и вкусна храна. И затова още с кацането на летището ми поръча: Мамо, моля те да ми вземеш една мазна баничка. Много ми се е дояло нещо вкусно.

Да си призная, аз самата вече не ям банички като преди. Сигурно защото не изпитвам носталгия, а си стоя вкъщи. Но ми е мъчно, че децата не могат често да си ги хапват, а само когато си дойдат. Такава е цената на техния избор. Дупки по улиците и вкусни банички или улици без дупки, но и без банички.

Макар че най-добре е да си имаме хем равни улици, хем вкусни банички. Но, както се казва, няма пълно щастие. И засега тук си оставаме — с баничките.