Илка Бирова
Писмо от мама

Навън е топла лятна вечер. Щурците свирят най-нежната симфония, а звездите са по-едри и ярки от друг път. Аз съм в старата ни селска къща във Враня, където е родена майка ми. В малката стаичка има стари копринени перденца с дантела, а на стената — малка икона на Света Богородица. През прозорчето се виждат надвисналите гроздове на лозницата, покривите на къщите, а по-нататък сините планински върхове. Спокойно ми е и се връщам назад във времето. Обичам да се ровя в стария долап, да гледам снимки, картички и писма от хора, които вече ги няма. По невнимание щях да изхвърля едно писмо от майка ми, писано набързо с молив до моите баба и дядо. Тогава съм била бебе на 3 месеца и досега са минали толкова много години. Препрочитам писмото много пъти. И времето сякаш спира. Текстът е простичък. Майка пише за сестра ми и мен, за това как растем и от какво боледуваме. Но първо се интересува как е здравето на родителите и преживява болестите на баба ми. В писмото има такива редове:

Майко, ти не се ядосвай за нищо. Гледай да оздравееш. Не се преуморявай с работа, работата няма край, затова я работи по-спокойно.

Мили ми родители, за много здраве ви изпращам малко халва и една кутийка риба. Целуваме ви и ви пожелаваме дълъг живот.

Люлея Илка и пиша, затова е грозно написано и с молив.

Докато ме е люляла и писала, майка е мислила за важните неща в живота: здравето на близките, вниманието и грижата за тях, добрата дума и обичта. Не е забравила дори за халвата и рибата, които е изпратила по наша роднина. В писмото майка е поставила себе си на последно място, след децата и любимия мъж. Както правят истинските майки. И макар че според нея е грозно написано, за мен това е най-красивото писмо, което имам от майка ми. Нямаше да си простя, ако го бях изхвърлила. Може би на всеки се случва във водовъртежа на дните да изгуби истински бисери? И след много години да открие безценно имане. Като писмото от мама.