Илка Бирова
Що е то семейството?

Какво е семейството? Според Алекс Хейли то е връзката с нашето минало и мостът към нашето бъдеще. За мен това са корените и подкрепата на близките хора, домът, където се връщам в спомените си. Да бъдеш родител и да имаш семейство днес е голямо изпитание. Защото никак не е лесно да се справиш финансово и морално. Но най-важната човешка роля винаги е била трудна. Мисля си за моите баби, които са родили и отгледали по 6–7 деца, въртяли са къщи и ниви и са могли да изтъкат най-красивите черги на света. Как са успявали?

В днешния свят семейството не е това, което е било преди. В него много често е само един родител или го заместват самоотвержени баби и дядовци, които отглеждат децата на работещите майки. Но не могат да ги заместят. Светът днес, за добро или за лошо, е много динамичен, технологичен и прагматичен. Децата израстват пред телевизионния екран или гушнали лаптопа, който им пее песничка или разказва приказка. Вместо това да прави мама. Когато децата пораснат, често се оказва, че топлият семеен кошер се е превърнал в гнездо на оси. Те постоянно се жилят взаимно или не могат да си поделят питите с мед, които работливите пчелички преди тях са събрали. В този случай на децата им се иска да избягат по-далеч от „семейната идилия“ и да имат свой отделен живот.

В различните култури има различни модели на семейството. На Запад е естествено след навършване на пълнолетие децата да заживеят самостоятелно. Също така е прието да имаш точни сметки с родителите си и да уговаряш предварително срещите си с тях, както се уговарят деловите срещи. За нас, балканците, това е неприемливо. Готови сме да дундуркаме децата си и техните деца, докато можем да се държим на краката си. И им даваме цялото си време, сили и средства. А защо тогава децата ни често са неблагодарни и неспособни да се справят сами?

Научих, че в арабската култура семейството е на по-голяма почит от отделната личност сама за себе. На арабски на въпроса „Как си?“ се отговаря „Моето семейство е добре“. За нас това звучи странно. Защото се мислим за нещо отделно от нашето семейство, за разлика от хората в арабския свят.

И нищо, че културата и времето променят формите и моделите, семейството ще го има винаги. Защото човек изпитва необходимост да споделя живота си със сродна душа и да се радва на потомство. А майчината ласка и бащиното рамо са най-необходими за децата. Семейството остава топлият извор на любовта, откъдето всички сме тръгнали. Трябва да запазим чист този извор за хората, които идват след нас.