Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Издание:

Автор: Илка Бирова

Заглавие: Камъчета от една мозайка

Издание: първо

Издател: „Симолини 94“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Симолини 94“, София

Редактор: Илияна Каракочева

Художник: Татяна Карамалакова

ISBN: 978-619-7265-35-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223


Забелязала съм, че силата, която е над нас, често ни дава знаци и те са за наше добро. Понякога ги виждаме и това ни кара да обмисляме действията си. Но обикновено не им обръщаме внимание и си мислим, че са нещо случайно.

Спомням си една случка с непознато куче. То реши да ни съпровожда по време на разходка в планината, където бяхме с моя приятелка. Увлечени в сладки приказки, се озовахме в гъста гора на непознато място и небето започна да тъмнее. Кучето, което дотогава вървеше спокойно до мен, изведнъж започна да се бута в краката ми и да ми пречи да вървя. Ядосах се и се опитах да го прогоня, но то продължаваше да застава на пътя ми. Аз нищо не подозирах, но приятелката ми се оказа по-прозорлива от мен. Тя разбра, че кучето искаше да ни откаже да вървим по непознатата пътека. За да не останем в гората без подслон в бурята. Послушахме нашия опашат приятел и се върнахме обратно до най-близките къщи. Щом видя, че сме в безопасност, кучето някъде изчезна. То като че ли ни беше пратено, за да ни защити от бурята. Добре, че тогава се оказахме разумни, макар че невинаги постъпваме така. Говоря най-вече за себе си.

Много ясен знак отгоре получих преди няколко години в Роженския манастир. Там имах незабравимо преживяване с чудотворната икона на Света Богородица, точно в деня на нейното Рождество. Бяхме в църквата с моя близка и искахме да запалим свещи пред иконата. Тогава тя беше поставена в малък параклис, където нямаше място за много хора. Стояхме там със запалени свещи и всяка се молеше за нещо. По едно време забелязахме, че кандилото над иконата се залюлява — отначало съвсем леко, после по-силно. Нямаше видима причина за това люлеене. Беше горещо, без никакъв вятър, а в малкото пространство на параклиса нямаше нито отворен прозорец, нито вентилатор. Бяхме много развълнувани от това, което ставаше пред очите ни, и нямахме рационално обяснение за него. Беше знак отгоре. Но какъв? Какво искаше да ни каже Божията майка? Дали беше одобрение за нас или напротив, означаваше предупреждение и осъждане? Няколко минути двете се гледахме изумени, а сърцата ни биеха силно от вълнение. Не видяхме свещеник и не знаехме кого да питаме за случилото се. Отидохме при жената, която продаваше свещи в църквата, и всичко й разказахме. Тя ни успокои, че Богородица и друг път е давала знак за добро на хората. Това беше благословия за нас. Благодарна съм за нея и усещам, че тя ми дава сила и до днес.

Край