Година
(Обществено достояние)
Форма
Фейлетон
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)
Източник
Словото

Първа публикация: „Народна армия“, г. II, бр. 1 от 10 декември 1921 г. с подпис Хр. Смирненски


Върху смъртния одър на престъпленията си, покрита презглава с одрипялата многоцветна завивка на национализма и демокрацията, старата буржоазна блудница зъзне й тръпне под мразовития лъх на своята политическа зима. От изток до запад, от полюс до полюс земята е скована от остър финансов и икономически студ и върху ледовете от замръзнала човешка кръв скъпотията и гладът развихрят своя смъртоносен валс. С хиляди камшици на безработицата те гонят пред себе си бездомните и гладни тълпи н шибат, безмилостно шибат посинелите, кървави меса. А над локвите кръв, над топлите още късове човешко месо се втурват безчислените гарвански ята на спекулацията и вечно жадното за кръв златно чудовище протяга пипалата си… Барометърът на валютите предвещава все по-голям студ, все по-страшни страдания.

И ето: над Париж и Лондон виснат тежки оловни облаци, над Рим ехти снежна виелица, из безкрайните лесове на Индия, край бреговете на Нил бродят страшни урагани, буря гърми из Мала Азия, а в Берлин — на север в Берлин — разбунени вихрушки на изгладнелите тълпи се втурват към складовете и магазините. Сковани от репарационен лед, зашеметени от постоянни вихрушки, одрипелите рицари на демократична Германия бледнеят и тракат зъби при вида на всеминутно надигащата се мрачна сянка на глада. И хвърлят те срещу нея снежни топки, за да прикрият своята безпомощност и да постоплят собствените си смъртно изстинали членове. Затова пък срещу гладните тълпи поглеждат черните очи на картечниците, пушките и танковете.

Австрия, Полша, България и много други млади полудевственици прибират и свиват посинелите си крака под маркизетните рокли на своята тъничка валюта. Унгария кърпи с кървави парцалчета старата мантия на Карла — нещастния този Карл, който не взе нито един урок в новото училище на историята и който, въпреки зимните студове, не разхлади разгорещената си глава… Но кралете имат глави само за да слагат върху тях корони и само на гилотината те си спомнят, че главите им са човешки…

Еднички Швейцария и Америка са постоплени от дебелите шуби на своите франкове и долари, но по устните им съвсем не грее усмивката на доволството. Първата се изпотява съвсем не здравословно, а втората щастливка е толкоз сгорещена и задъхана, че става нужда да се разхлади, като хвърли в океанските води хиляди тона с храни, стоки и вълна — престъпно средство за продължавание господството на богатите и жалка надежда, че напластената през войната икономическа мас няма да стане плячка на жълтокожата и хищна съперница.

…………………………………………

Зима! Страшна политическа зима, която сковава всички жили на земята, всички жизнени сокове и в снежните виелици на която бродят ята от гарвани и глутници вълци. Зима, която ще накара човечеството по-скоро да поиска огненото слънце на новата пролет.

Край
Читателите на „Политическа зима“ са прочели и: