Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Издание:

Автор: Илка Бирова

Заглавие: Камъчета от една мозайка

Издание: първо

Издател: „Симолини 94“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Симолини 94“, София

Редактор: Илияна Каракочева

Художник: Татяна Карамалакова

ISBN: 978-619-7265-35-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223

История

  1. — Добавяне

Денят преминава през мен тихо и на пръсти. Опитвам се да го хвана с ръце и очи, но той ми се изплъзва. Изтича бързо, като пясъка в малък пясъчен часовник.

Реших да преживея осъзнато днешния ден и всичко, което правя в него. За това много ми помогна едно красиво кътче в Пирин, където съм сега. Какво правих днес?

Събудих се рано и се протегнах с усмивка.

Разходих се в гората и пих вода от едно поточе.

Откъснах си малко малини от един чужд двор.

Сготвих си вкусна картофена супа.

Ядох с удоволствие.

Четох интересна книга.

Ядосах се на съседите, че говорят силно и ми пречат да си почивам.

Гледах зеления танц на листата по дърветата. Слушах песента на гората.

Сигурно можех да направя и други неща, но времето и желанието не ми стигнаха за тях. Чувствах се спокойна, че всичко в моя свят е наред. Точно така, както трябва да бъде.

Загледах се в песъчинките под краката ми и осъзнах, че те не са еднакви, а се различават по форма и големина. Някои са красиви и гладки, истински бисерчета, а други са като трънчета — ръбести и бодливи. Така и дните се различават един от друг. Всеки сам решава с какви мисли и дела да ги напълни, какви песъчинки да насипе в своя пясъчен часовник. Сещам се за някои от тях, дето изяждат времето ни.

Лъжем другите или себе си.

Крадем по нещо от другите (време, търпение, пари, малини и т.н.).

Нагрубяваме и не се извиняваме след това.

Обвиняваме и съдим другите, вместо да потърсим нещо добро в тях.

Закъсняваме за срещи.

Не общуваме с близките си.

Говорим прекалено много и не умеем да мълчим.

Лицемерни сме.

Завистливи сме.

Проявяваме злоба.

Ревнуваме любимите си хора, искаме да бъдат само наши.

Възгордяваме се и се мислим за велики. Забравяме, че всички сме мравки в общия мравуняк. Всеки носи своята сламка и изпълнява определената за него роля.

Времето в нашия пясъчен часовник изтича бързо и никога не стига за всичко. Но ние все пак се надяваме, че ще ни стигне за важните неща. Надеждата блещука около нас, като слънцето в малките капки роса. Тя, надеждата, остава и след нас, заедно с песъчинките и росата.

Край