Илка Бирова
Земетресение

Това е страшно природно бедствие, което никога не може да се предвиди със сигурност и винаги предизвиква страх. Плашим се, защото осъзнаваме колко сме крехки и слаби — за секунди могат да бъдат разрушени домовете ни и да изчезнем от лицето на земята, заедно с цялото ни величие и гордост. Така морските вълни с един замах разрушават пясъчните замъци, които децата старателно и дълго са строили. Това е добър урок, че всичко в човешкия ни свят е тленно. И е нужен голям кураж, за да започнеш да градиш нещо хубаво отново и отново.

Преди време съвсем неочаквано ни разтресе доста силно земетресение. Казаха, че било някъде в Егейско море, но в моя панелен апартамент на петия етаж всичко се люлееше и книгите започнаха да падат от етажерката. По щастлива случайност в този момент на гости ми беше моя съседка, с която си приказвахме сладко за нещата от живота и за децата ни. Когато полилеят видимо се залюля, двете скочихме уплашени, хванахме се за ръце и застанахме под касата на вратата. В такъв момент разбираш, че си безсилен да направиш каквото и да било, освен да се молиш за спасение. Така и направихме. Сърцата ни отмерваха няколко тежки минути, в които очаквахме присъдата си. И после, слава богу, земетръсът спря, просто така изведнъж, както беше започнал. Въздъхнахме с облекчение и благодарност, че сме спасени, че сме живи.

Земетресението ми напомня реакцията на възмутен родител. Той понякога хваща детето си за яката и го раздрусва, за да му покаже, че е направило нещо лошо, което не трябва да се повтаря. Така силата над нас ни разтърсва от време на време и сякаш строго ни пита: Как живеете? Какво говорите и какво вършите? Защо не проумявате, че от вас самите зависи дали светът ще оцелее? След такова изпитание, макар и за кратко, започваме да живеем по-осъзнато. И усещаме, че всеки е свързан с всичко.