Илка Бирова
За дърветата и хората

Седя в парка и се радвам на дърветата, тревата и полъха на вятъра. Те са съвършени и съжителстват в идеална хармония. Без да разрушават и опустошават нещо за тази цел. Не са като нас, хората, които се мислим за „венеца на природата“. Макар че ни е даден божествен разум, ние почти винаги разрушаваме света около нас, за да направим нещо свое. Разравяме земните недра, за да копаем руди и минерали; изсичаме дърветата, за да си правим мебели; унищожаваме животни и растения за храна или просто за удоволствие. В природата няма унищожение заради удоволствие, а само за прехрана или продължаване на рода.

Трябва да се учим от дърветата да бъдем красиви и полезни с всичко: със сянката, с дървесината и с листата си. Но ще поискаме ли да се учим от тези, които считаме за по-нисши от нас?

Харесаха ми думите на моя приятелка, че във века на високите технологии трябва да бъдем като дърветата, но с крила. Да имаме здрави корени и да се грижим за крилата си. Защото като се стремим нагоре, можем по-добре да открием кои сме.