Илка Бирова
Обичай себе си

В Библията пише: Обичай ближния си, както обичаш себе си. Аз разбирам това така: всеки трябва да обича себе си и да мисли за своето добруване. В същата степен обаче, трябва да работи и за доброто на другите. Защото всички сме едно цяло.

Още древните елини са си поставяли една трудно постижима цел — Познай себе си. Още по-трудно е, след като се опознаеш, да се обикнеш. Според мен, можеш да се обичаш само ако изпитваш уважение и отговорност към себе си. Хареса ми едно изказване на Опра Уинфри, че всеки от нас е отговорен за собствения си живот. Никой друг не е и не би могъл да поеме тази отговорност. Нито родителите и близките, нито приятелите и любимите ни хора.

Много често ние прехвърляме нашата отговорност на най-близките ни хора. Упрекваме ги, че са ни потискали или просто не са ни разбирали. И затова се чувстваме ощетени и нещастни. Но това е само нашето безсилие и нежелание да поемем лична отговорност за живота си и да се заобичаме истински. Въпреки трудностите и болежките, които ни спъват.

Всеки води своята битка, търси своята истина и върви по свой път. И по него ние, които можем да виждаме, чуваме и да се движим, в много случаи не ценим даровете на живота, а ги пропиляваме в бездействие и самосъжаление. Сигурно е, че не може да се обича от съжаление, още повече когато става въпрос за теб самия. В такива случаи трябва да си спомним за милионите хора с увреждания по света, които са изпълнени с любов към себе си и се стараят да живеят смислено. Запомнила съм думите на Хелън Келър, глуха и сляпа писателка и хуманистка. Ето каква е нейната житейска философия: Обръщай лице към слънчевата светлина и няма да виждаш сенките. Като слънчогледите.

Сутрин, когато усетя лъчите на слънцето да галят клепачите ми, осъзнавам, че започва нов ден в живота ми и съм благодарна за него. Всеки ден се случва нещо различно и откривам себе си в друга светлина. Опитвам се да правя добри неща. И се уча от слънчогледите.