Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Издание:

Автор: Илка Бирова

Заглавие: Камъчета от една мозайка

Издание: първо

Издател: „Симолини 94“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Симолини 94“, София

Редактор: Илияна Каракочева

Художник: Татяна Карамалакова

ISBN: 978-619-7265-35-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223


Много пъти съм чувала, че няма случайни неща. Но се убедих в това, след като преживях неочаквана среща с една непозната. Това се случи в българския културен институт в Братислава, където представях моя книга. Навън гърмеше и валеше като из ведро, но все пак бяха дошли десетина мокри смелчаци, окъпани за празника на книгата ми. Щастлива бях, че дъщеря ми е сред гостите. Повечето от тях бяха непознати — българи, които работят или учат в Словакия, както и двама словашки младежи. Помислих си: защо ли са дошли на това представяне, след като не ме познават? Или може би са дошли случайно, за да се скрият от бурята? Ще им бъде ли интересно или нетърпеливо ще поглеждат през прозореца дали е спрял дъждът, за да си тръгнат?

Вечерта мина хубаво, звучаха топли думи, слушахме Моцарт, пихме шампанско и разговаряхме оживено. Директорката на института реши да ми представи присъстващите. Сред тях беше една руса млада жена на име Мария, инженер по водопроводни съоръжения. Тя спомена, че съвсем отскоро е в Братислава, за да събира материал за дисертацията си. Бях изненадана, че това крехко момиче изследва тежки „мъжки“ въпроси. Младата жена топло ме поздрави за книгата и попита кое е селото, за което пиша в нея. Без нищо да подозирам, отговорих, че се намира близо до Мелник и се казва Враня. Когато чу името, очите й се отвориха широко и тя възкликна: Ама, това е моето село! Оказа се, че къщата на нейния дядо се намира точно срещу къщата на моя дядо. Мария не можеше да сдържи възторга си: Ама как е възможно това? Толкова далече, в чуждата земя да срещнеш човек, който пише за твоето село и прозорците на къщите ви гледат един към друг! А ти дори не познаваш този човек и никога не сте се срещали преди! Прегърнахме се топло, малко след като се бяхме запознали. Хората около нас не можеха да повярват и казваха: Каква случайност само, а! Невероятно!

Сега знам, че това не беше случайна среща. Трябваше да се случи, за да повярвам, че навсякъде можеш да срещнеш близък човек, който да те подкрепи. Независимо къде си по света и какво правиш. Може би на някакво ниво всички се познаваме, дори когато не знаем за това? Докато не ни го подскаже някоя красива „случайна“ среща.

Край