Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
2 (× 2 гласа)

Издание:

Автор: Илка Бирова

Заглавие: Камъчета от една мозайка

Издание: първо

Издател: „Симолини 94“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Симолини 94“, София

Редактор: Илияна Каракочева

Художник: Татяна Карамалакова

ISBN: 978-619-7265-35-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9223


Имам рядко име и фамилия. Сигурно защото съм рядка птица. Кръстена съм на дядо ми Илия. Като малка децата ми викаха илка-барабилка-костилка-точилка-мотовилка. Бях много добро дете — пълна отличничка с примерно поведение и никакви ядове за родителите. Бях добре възпитана и никога не се заяждах с другите. Обичайните детски лудории не ми бяха интересни. Това обаче дразнеше някои мои съученици и един ден след училище дори бяха запланували да ме натупат с чантите. Не разбрах защо. Добре, че едно момче от класа ме предупреди за това и избягах навреме. Отървах кожата и тогава за първи път си дадох сметка, че и когато си добър, можеш да изядеш пердаха. Или както се казва, няма ненаказано добро. И за да устоиш, трябва да бъдеш твърда костилка.

А колкото до фамилията ми Бирова, често ме питаха: Баща ти бираджия ли е? Като дете се притеснявах от този въпрос и не знаех какво да отговоря. А малко като пораснах и нахитрях, казвах дяволито: Да, имаме бирена фабрика. Което, за съжаление, не беше вярно. Но така затварях някои нахални усти. Хората лесно запомняха фамилията ми, защото е рядка. Радвах се, че не съм една от милионите Иванови, Петрови или Стоянови, а съм по-различна и съм като мене си. Всъщност, всеки си е като него си, дори да има и други хора с неговото име и фамилия. Човекът прави името.

Моята вкусна фамилия ми помага да създавам нови контакти. Някои от тях неустоимо вкусни. Преди години по време на една конференция във Варна се запознах с колегата Цацова и не се стърпях да й направя следното делово предложение: Колега, аз съм Бирова, вие сте Цацова. Предлагам да отидем в ресторанта на централния плаж и да си поръчаме бира и цаца. Иначе за какво са ни тия фамилии? В този случай бирата и цацата ни сближиха повече, отколкото общите ни професионални интереси. Разказвахме си случки с нашите имена и се смеехме с глас. Например как един студент се обърнал по грешка към колегата ми с думите: Госпожо Рибова! А тя го погледнала ядосано и троснато го поправила: Не съм Рибова, а Цацова. Така де, човек трябва да защитава честта на фамилията си и да обича себе си. Дори и когато не е някоя едра риба, а просто цаца.

Край