Илка Бирова
Преди да се родя

Всеки идва на този свят и си отива от него, когато му е определено. И си идва с късмета — добър или лош, а най-често е нещо по средата. Аз съм доволна от моя късмет и не го заменям за по-добър. В такъв случай какво друго му остава на човек, освен да се радва на живота. И когато има време и му дойде тръпката, да пише книги. Нищо че може само той да си ги чете. Важното е, че му доставя удоволствие и така опознава себе си.

Белязана съм с моя късмет още преди да се родя. Благодарна съм на баба Ванга, че тя първа е видяла и подкрепила идването ми на белия свят. Преди години майка разказваше как се е срещнала с голямата пророчица в Петрич. Тогава майка имала проблеми със сърцето и лекарите я съветвали да не ражда второ дете, а тя много искала. Когато подала бучката захар, на която е спала, и попитала какво да направи, баба Ванга казала така: Роди си, роди си, ’баво гяте. Ке говори чужди езици и ке събира хора около него. Това пророчество ме вълнува и днес. Как е могла тази изключителна жена да види мен и бъдещата ми професия, много преди да се родя? Аз наистина работя с чужди езици и около мен, за радост, винаги има много млади хора. А колкото до хубостта ми, тя е безспорен факт, макар че отдавна не съм дете. Така де, обективно погледнато, мога да кажа за себе си само най-хубави неща.

Явно животът на всеки е записан някъде и хора като баба Ванга са могли да разчитат този запис, недостъпен за другите.

Добре е да знаем за хубавите неща, които ще ни се случат. А за лошите да не знаем, за да не губим куража да се борим с тях, да ги преодоляваме и да продължаваме напред. Баба ми казваше: Това, що е пишено на глава, на камен не оди. С други думи, всичко ни е записано на челата и не можем да избягаме от съдбата си. Но все пак вярвам, че ние не сме просто сухи листенца, които влачи реката на живота, а ако се потрудим, можем да разцъфнем като водни лилии. И да зарадваме някого.