Бележка за автора

Уолтър Скот (1771–1832) — е роден в Шотландия, в Единбург, в семейството на юрист, потомък на стар шотландски род, който на времето си играл историческа роля в развитието на страната. Изглежда малкият Уолтър бил от рождение недъгав с дясното краче и тъй като никакво лечение не помогнало, отвели детето на село, в чифлика на баба му. Несравними разказвачки били бабата и лелята на бъдещия писател. Безброй страшни и смешни приказки знаели те. Часове наред малкият Уолтър не откъсвал очи от устните им. Тогава именно за първи път доловил аромата на шотландския фолклор, поезията на старинните шотландски балади и се запознал с героите на шотландската история.

След години Уолтър Скот получава званието адвокат и заема длъжността секретар в Единбургския съд. Но очарованието, с което баба му и леля му, а по-късно и самостоятелното изучаване на Омир и Торквато Тасо са изпълнили душата на Уолтър Скот, не отслабва. И той започва да печата литературните си трудове. Отначало това са главно преводи и поеми. Но естествената еволюция в творчеството на Уолтър Скот го тласка неизменно към историческия роман. Никой от неговите съвременници, които също са писали исторически романи, не е наситил с повече историческа конкретност, точност и правдивост художествените си произведения. Забележително за европейската литература е, че в романите на Уолтър Скот за първи път излиза на сцената народът — селяни, занаятчии, овчари, рибари, воини. Това води до особена широта в композицията, до конкретност и яркост в езика.

Според тогавашните литературни традиции, историческият роман се изгражда на основата на любовна интрига. Невинаги обаче историческите личности са подходящи за такава любовна интрига. Като запазва историческата достоверност, Уолтър Скот измисля допълнително някои от героите си, които вече свободно вплита в любовния сюжет. Според самия него, в историческия роман може да се допускат известни неточности, известна свобода на въображението на автора, стига той да отрази историческите събития така, че да събуди жив интерес към тях в душата на съвременния читател.

Голяма част от романите на Уолтър Скот е посветена на Средновековието, което в Шотландия продължило повече, отколкото в Англия. Но той не ратува за връщане към старината. Когато разказва за стари разпри, Уолтър Скот се стреми да внуши мисълта за необходимост от единство, от повече човешка търпимост, от повече желание за разбирателство и мир между хората.

Успехът на романите и необичайната продуктивност на автора му носят почести и богатство. Той купува земя и се старае да разшири имението си, като го превърне — доколкото му е възможно, в старинен феодален замък, изпълнен с колекции от старинно оръжие и редки книги. Към края на живота си обаче претърпява финансов крах поради фалита на своя издател. Тогава още по-усилено се впуща в работа. Не успява да осъществи всички свои художествени замисли. След едно пътешествие в Италия той се завръща да умре в родината си. Разделя се с творчеството и живота на шестдесет и една годишна възраст.

Творчеството му? Балзак гледа на неговите романи като на образци за художествено съвършенство. Стендал го смята баща на съвременните романисти. Гьоте щедро го отрупва с похвали. Белински му се възхищава. Пушкин го нарича „шотландския вълшебник“. Но по-късно го засенчват новите литературни направления, които възникват към средата на деветнадесетия век и пред които стоят вече други обществени проблеми.

Обаянието на Уолтър Скот не отслабва за юношите, в чиито сърца той съперничи на Майн Рид, на Фенимор Купър, на Жул Верн. Но романи като „Айвънхоу“, „Роб Рой“, „Куентин Дъруърд“ и редица други се четат с еднакво наслаждение от юноши и възрастни и през последните десетилетия Уолтър Скот отново завоюва онова място в световната литература, което с право му се полага.