Петко Р. Славейков
Тамбуринката ми

Крума исках да възпея,

Симеона и Асеня,

наште старите юнаци,

а не полкът със криваци.

Пустата ми тамбуринка —

дрънка, дрънка се любинка.

 

        Седнах, та я попреправих,

нови телове поставих,

па я стегнах, нагласих я —

тя задрънка за Русия…

 

„Що за хурка и махалка,

дрънкай бар за Крали Марка!“

Викнах и я пак преправих,

вети жици не оставих,

но проклета тамбуринка,

що инат била гадинка,

подновена, нагласена,

пак захожда в друга сцена.

„Прощавайте, о юнаци,

спасопъдци със криваци,

ако мойта тамбуринка

пей Русия и любинка.“