Марушка Р. Шабах
С благодарност

Благодаря ви приятели за стрелите,

които по приятелски забихте в мен.

Така най-много боли,

сякаш е настъпил последният ми ден.

 

Благодаря ви за болките, които ми причинихте,

за пенебрегването — твърде съзнателно,

за обидите, направени лицемерно —

от това само вие загубихте.

 

Благодаря ви врагове за милувките

и за истините, които ми казвахте.

Вие в очите ми се издигахте,

защото ги нямаше преструвките.

 

Благодаря ви за вниманието

и за топлината, която ми дарявахте.

За това, че себе си зарязвахте,

и се задоволявате с мълчание.