Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Мартин Митов, Снежина Гилева
Източник
Словото

Някакъв неизвестен драскач, скрит под псевдонима „Име-няма“, отговаря на Славейковия стихотворен памфлет във вестник „Век“. Този отговор на анонимния стихоплетец е бездарен, за един готованец откровенията на поета дават материал за ласкателства към народа. Това е отговорът на Славейков.

Това стихотворение също се предшествува от бележка на поета, в която между другото четем: „Тъй мъдрува в същий «Век» някой си «Име-няма», когото било срам, види се, да се каже, че «ум-няма».“

История

  1. — Добавяне (от Словото)

О, народ сме, мърша не! —

вика едно диване.

Диванешкий тоз род

и при скотствений живот,

и пред ясли дремлющ празни,

може лесно да го блазни,

че не е мърша, скот,

а деятелен народ,

и поети с дивен глас

са ослите на Парнас…

Да не би дал бог ни в съм

на такъвзи ум да съм!

Край