Кръстан Дянков
Ако трябва предговор…

Хиляда деветстотин и шейсета година. В момент, когато рекламните фанфари на Медисън Авеню тръбят безкритични възхвали на живота в Новия свят и когато повечето му съвременници вече предпочитат само да си спомнят миналото, без да мислят за настоящето, Джон Стайнбек потегля на път. Надхвърлил вече шейсетте, придружен от благородния френски пудел Чарли, той се преборва с тайфуна в Саг Харбър, пие коняк със семейството на преселници-земеделци от Канада, подава приятелска ръка на едно момче от Скалистите планини, търси едновремешните легенди в сянката на секвоите, подновява старите познанства в родната Калифорния, присъствува със стиснати челюсти и гняв на една съвременна Вартоломеева нощ и се връща с умората на човек, който е тръгнал да види и е разбрал, че злото, онова зло, което всички се стремят да прикрият, трябва най-сетне да изчезне от лицето на страна, която се нарича демокрация. Това не е по силите на един човек дори когато за съюзник има очарователния Чарли. Злото може да се изкорени само от цялата нация, веднъж завинаги. Той е видял неща, които критиците му не биха искали да видят, казал е смели думи и много истини, каквито не трябва да се казват. И всесилните, които решават с лека ръка съдбата на писателя, подскочиха ужилени: това, което Стайнбек е описал в Пътешествия с Чарли, не било истинската Америка. Те побързаха да го укорят, че не е използвал таланта си да пропагандира американския начин на живот. Обвиниха го, че е старомоден, че е човек на години, комуто не бива много да се вярва, че е заслепен от комунистическата пропаганда (!). Защото той не бе пожелал да погледне света с техните очи и не каза онова, което биха искали да чуят от устата му.

Верен на себе си, Стайнбек предпочита да пише за обикновения човек, за човека, скътал в себе си свободолюбивите и демократични традиции на дедите. В Пътешествия с Чарли виждаме Стайнбек съвсем нов и заедно с това такъв, какъвто винаги е бил — изпълнен с много жизнена енергия и дълбоко смутен от духа, който цари между двата океана на Щатите. Виждаме го проникновен, забележително ясен, влюбен в своя съотечественик и в родната земя, замислен, печален, разгневен до болка, критичен и все пак оптимист.