Весислава Савова
Предговор

Когато Александър Драганов, председател на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър, предложи за заглавие на новия сборник фентъзи разкази „Мечове в града“, писателите, одобрени за участие в него, се разделиха на две групи. Една част от тях дариха героите си с меч, чиито свръхестествени сили подкрепят смелостта им и ги пазят от враговете. Други дори не загатват за меч в разказите си, но те са запазили неговата метафорична същност. Защото мечът е символ на вечната борба между живота и смъртта. Той олицетворява изконната висша справедливост. Късото острие се отъждествява със силна интуиция, а дългото — с духовната мощ на своя притежател. В някои легенди това оръжие е мост между два свята.

Прекрачвайки границите между реалността и въображението, авторите ни повеждат на път към неподозирани владения, които ще можете да опознаете, благодарение на силата на мисълта им и овладяното изкуство, наречено „белетристика“. Не мога да кажа, че в сборника има силни и слаби разкази, защото съставителят — Александър Драганов — не позволи да бъдат включени творби с ниска литературна стойност. Всеки автор е неповторим. Това, че едни ще Ви допаднат повече от други, е само въпрос на лични предпочитания и ценностна система.

В сънища и наяве героите в този сборник са поставени в обстоятелства, които ще отключат неподозирани и от тях самите сили. Все пак те са деца на града, който ги е оплел в мрежите на своите изкушения, приспали първичната мощ на човешкия разум и те трудно могат да се откъснат от тях. Освен ако не се случи така, че да прекрачат порталите с други светове и от собствения си уютен дом се озовават на места, за които не са чували. В не един от разказите протагонистите са очарователни и магнетични и подвеждат с приятна външност и специфичен изказ главните герои. Тук вече градът не помага. Нужни са силата на мисълта и бързите реакции на инстинкта за самосъхранение. Неподозирани до момента интуиция и духовна мощ водят напред участниците в тези магични приключения, родеещи се с приказките. За разлика от тях обаче, няма да формулират точно и ясно поуката. Ще я оставят за вас, читателите, които обичате този деликатен жанр на литературата.

Накрая, искам да изразя своята благодарност към всеки един от авторите, които приеха предложените редакции професионално и успяхме да работим заедно за постигане на най-доброто, на което всеки от тях е способен. Това беше основната цел в нелеката, но обогатила собствените ми познания задача да бъда редактор — да запазя авторовия стил, а не да пришивам като кръпки своите виждания.

Смея да твърдя, че сборникът и като съдържание, и като композиция обогатява все още незапълнената ниша на българското фентъзи.