Серия
Войната на братовчедите (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The White Princess, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 10 гласа)

По Големия северен път
Есента на 1485 г.

Пътуването на юг е лесно в мекото септемврийско време, и аз казвам на ескорта ни, че няма нужда да бързаме. Слънчево и горещо е и пътуваме на кратки етапи, тъй като по-малките деца яздят понитата си и не издържат повече от три часа без почивка. Яздя странично коня си, дорестия ловен кон, който Ричард ми подари, за да мога да яздя редом с него, и се радвам, че съм на път, че напуснах неговия замък Шериф Хътън, където двамата искахме да създадем дворец, съперничещ си с Гринич, обърнах гръб на градините, в които се разхождахме заедно, на залата, в която танцувахме под акомпанимента на най-добрите музиканти, и параклиса, където той взе ръката ми и обеща, че ще се ожени за мен веднага щом се завърне от битката. С всеки ден се отдалечавам с по още малко от двореца и се надявам да забравя спомените си за него. Опитвам се да надбягам мечтите си, но почти мога да ги чуя, препускащи в ситен галоп като упорити призраци зад гърба ни.

Едуард е развълнуван от пътуването, наслаждава се на простора по Големия северен път, и се радва на хората, които се изсипват по протежение на целия път, за да видят онова, което е останало от кралската фамилия Йорк. Всеки път, когато малката ни процесия спре, хората наизлизат и ни благославят, докосвайки шапките си в знак на почит към Едуард като единствения останал наследник на Йорк, единственото момче на Йорк, макар че нашата династия е разгромена и хората са чули, че на престола има нов крал — уелсец, когото никой не познава, чужденец, пристигнал неканен от Бретан или от Франция, или някъде отвъд Тясното море. На Теди му е приятно да си представя, че е законният крал, който отива в Лондон да бъде коронясан. Той се кланя и маха с ръка, смъква шапката си и се усмихва, когато хората се изсипват от къщите си и вратите на дюкяните си, докато яздим през малките градове. Макар всеки ден да му казвам, че отиваме на коронацията на новия крал на Англия, той забравя това на мига, когато някой се провикне: „За Уорик! За Уорик!“

Маги, сестра му, идва при мен вечерта, преди да влезем в Лондон:

— Принцесо Елизабет, може ли да говоря с вас?

Усмихвам й се. Майката на горката малка Маги почина при раждане и Маги е майка и баща на брат си, и управителка на домакинството му, пое всичко това още когато кажи-речи не бе свалила бебешките дрешки. Бащата на Маги беше Джордж, херцог Кларънс, и бе екзекутиран в Тауър по заповед на баща ми и по настояване на майка ми. Маги никога не показва с нищо, че таи гняв заради това, макар че носи на врата си медальон с косата на майка си, а на китката си — малка гривна-талисман със сребърно буренце в памет на баща си. Винаги е опасно да бъдеш близо до трона; дори на дванайсет тя знае това. Династията Йорк изяжда собствените си малки като побесняла котка.

— Какво има, Маги?

Малкото й чело е сбърчено:

— Тревожа се за Теди.

Чакам. Тя е предана сестра на малкото момче.

— Тревожа се за безопасността му.

— От какво се боиш?

— Той е единственото момче на Йорк, единственият наследник — казва доверително тя. — Разбира се, има други от рода Йорк, децата на нашата леля Елизабет, херцогинята на Съфолк; но Теди е единственият син на един от синовете на Йорк: вашият баща, крал Едуард, моят баща херцог Кларънс, и нашият чичо Ричард. Всички те вече са мъртви.

Долавям познатата нотка на болка, която отеква в мен при звука на името му, сякаш съм лютня, чиято струна е била изопната болезнено силно.

— Да — казвам. — Да, всички те вече са мъртви.

— Вече не са останали живи синове на тези трима сина на Йорк. Нашият Едуард е единственото останало момче.

Тя ми хвърля несигурен поглед. Никой не знае какво е станало с моите братя Едуард и Ричард, видени за последно да си играят на моравата пред Тауър и да махат с ръце от прозореца на Градинската кула[1]. Никой не знае със сигурност; но всички ги смятат за мъртви. Това, което аз знам, пазя в строга тайна, а не знам много.

— Съжалявам — казва тя смутено. — Не исках да ви разстройвам…

— Всичко е наред — казвам, сякаш да говоря за изчезването на братята си не ми причинява нечовешка болка. — Да не се боиш, че Хенри Тюдор ще затвори брат ти в Тауър, както крал Ричард затвори моите двама? И че той също няма да излезе?

Тя усуква роклята си с ръка.

— Дори не знам дали би трябвало да го водя в Лондон — възкликва после. — Дали да не се опитам да намеря кораб и да го отведа при леля ни Маргарет във Фландрия? Но не знам как. Нямам пари да наема кораб. И не зная кого да питам. Мислите ли, че трябва да направим това? Да измъкнем Теди? Леля Маргарет ще го защитава и ще го пази от обич към династията Йорк. Дали да не постъпим така? Ще знаете ли как да го направите?

— Крал Хенри няма да му стори зло — казвам. — Не и точно сега, във всеки случай. Би могъл — по-късно, когато се утвърди като крал и мястото му на трона е сигурно, и хората не го наблюдават и не се питат как ще действа. Но през следващите няколко месеца той ще се стреми да си създаде приятелства навсякъде. Той спечели битката, сега трябва да спечели кралството. Не е достатъчно да убие предишния крал, трябва да бъде приветстван от народа и коронясан. Няма да рискува да оскърби династията Йорк и всеки, който ни обича. Та на горкия човек може дори да му се наложи да се ожени за мен, за да угоди на всички тях!

Тя се усмихва:

— От вас ще стане такава прекрасна кралица! Наистина прекрасна кралица! И тогава мога да бъда сигурна, че Едуард ще бъде в безопасност, защото можете да го направите свой повереник, нали? Ще го пазите, нали? Знаете, че той не представлява опасност за никого. И двамата ще бъдем верни на рода на Тюдорите. Ще бъдем верни на вас.

— Ако някога бъда коронясана за кралица, ще го пазя — обещавам й, мислейки си колко много животи зависят от това дали ще успея да убедя Хенри да изпълни обещанието си за годеж. — Но междувременно мисля, че можете да дойдете в Лондон с нас и ще бъдем на сигурно място при майка ми. Тя ще знае какво да прави. Ще има готов план.

Маги се поколебава. Майка й Изабел и моята майка се мразеха, а после тя беше отгледана от съпругата на Ричард, Ан, която мразеше майка ми като смъртен враг.

— Тя ще се грижи ли за нас? — пита тя много тихо. — Майка ви ще бъде ли мила към Теди? Винаги се говореше, че тя е враг на моето семейство.

— Тя няма причини за враждебност нито към теб, нито към Едуард — казвам успокояващо. — Вие сте нейни племенници. Всички сме от династията Йорк. Тя ще ви закриля, както закриля нас.

Маги се успокоява, има ми доверие, и аз не й припомням, че майка ми имаше две собствени момчета, Едуард и Ричард, които обичаше повече от живота си; но не можа да ги опази. И никой не знае къде са малките ми братя тази нощ.

Бележки

[1] Сега кулата, в която са били затворени Едуард, принц Уелски, Ричард, херцог на Йорк и Едуард, херцог Уорик, е известна като Кървавата кула. — Б.р.