Метаданни
Данни
- Година
- 1866 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Набиране
- Мартин Митов, Снежина Гилева
- Източник
- Словото
(Това е преработката, която Пенчо Славейков прави на текста на своя баща. Широката си известност стихотворението е придобило в тази редакция.)
История
- — Добавяне (от Словото)
Мудно ходи нашто време;
мина вече наший ред…
Зрей отсега младо племе,
със надежди за напред.
Нас неволи надделяха —
вазе те да не смутят…
Уморените заспаха
живите — те нека бдят.
Срам томува, който тъжи,
че в света й минутен гост —
слава, във ръка с оръже,
който бди на своя пост.
Туй, що старите зачнаха,
млади ще го вкарат в път…
Уморените заспаха,
живите — те нека бдят.
Почвата е веч готова,
сейте, пролет дори грей —
семето на право слово
с време да класи и зрей.
Ето нови дни настаха,
те на смяна ви зоват…
Уморените заспаха
живите — те нека бдят.
Край