Петко Р. Славейков
Спомняне

Жалост ме е залюляла

на живот от първий час;

над люлка ми майка пяла

тъжна песен с жален глас:

 

— Клето чедо! Веч баща ти

в хладни гробни тъмнини —

нож душмански го пропрати;

ти си роб от пелени.

 

Но порасвай и препасвай

остра сабя на бедра

и войвода за свобода

да та видя и умра!