Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
Karel (2018)

История

  1. — Добавяне

Веднъж през едно село минал някакъв хитрец. Той вървял по улицата и викал колкото му глас държи:

— Хей, селяни! Тръгнал съм за онзи свят при умрелите! Който иска да праща нещо на близките си, нека ми го даде да им го нося, ей!…

Слушали селяните, слушали, подсмихвали се и клатели глави.

— Брей — казвали си, — изветрял умът на човека, бей!… Гледаш го здрав човек, пък полудял.

И го оставили да си вика.

Една глупава жена чула хитреца. Тя имала умрели, та поискала да им прати малко пари. Може пък да им трябват за това-онова на онзи свят! Отворила сандъка, взела стотина гроша, затичала се при хитреца и му ги дала.

— Да ги носиш на наш Стоенчо. Лани едрият вол го прободе, та умря момчето. Носи ги и „много здраве“ от майка му кажи. Пък дай и някой грош на баба му… Сигурно те двамцата си живеят в рая…

— Бива, бива — отвърнал хитрецът и сам взел да се чуди отде се взе пък толкова глупава жена.

Сложил парите в пояса си и заминал бързо, да не би жената да се разкае и да поиска обратно парите си.

Скоро се върнал мъжът й. Жената се похвалила, че пратила сто гроша по един добър човек на умрелия им син. Мъжът се хванал за главата и закрещял:

— Ти луда ли си, мари! Хич ти, пращат ли се пари на умрели? Толкоз ли си глупава, та не разбра, че този човек те е изиграл, а?

И мъжът изскочил вън, качил се на коня и препуснал след хитреца да го стигне и да си вземе парите. Шибал той коня, ядосвал се и му идело със зъби да разкъса глупавата си жена. И все повтарял:

— Ама че серсем жена, ха!… Хич ти, оставила се да я изиграе някакъв смахнат! Бива ли толкоз глупост на едно място!

Препускал той и питал де кого срещнел дали не са видели такъв и такъв човек. Някои казвали, че го видели, други — не. По едно време, гледа непознат мъж не от тяхното село. Разбрал, че този е хитрецът. А той видял конника и се сетил, че идва да си вземе обратно парите. Веднага намислил нова хитрина. Легнал сред нивата близо до едно дърво и се загледал към небето. Приближил го мъжът. Той се зарадвал, че няма да му избяга.

Слязъл от коня и рекъл:

— Добър ден, побратиме!

— Дал Бог добро — отвърнал хитрецът и продължавал да гледа нагоре.

— Какво правиш тук?

— А че не виждаш ли? Гледам умрелите. Едни слизат от небето, а други се качват.

„Брей — рекъл си мъжът. — Ама че хитър човек! Иска и мене да изиграе, ама няма жена насреща си… Чакай да го подиграя.“

И казал на висок глас:

— Слушай бе, побратиме. И аз имам очи, виждам с тях, ама никакви умрели не се мяркат по небето.

— А! Те тъй не се виждат. Я легни на моето място и ще ги видиш.

Мъжът се почесал зад ухото и решил да изпита докъде се простира хитрината на хитреца. Оставил коня си и легнал на земята, като втренчил очи към небето.

— Нищо не се вижда бе, разбойнико! — извикал той и вече се приготвил да става, за да хване измамника за гушата и да си иска парите.

Но в това време хитрецът се метнал върху коня и препуснал по прашния път.

Скочил мъжът, но беглецът бил вече далеч.

— Брей, че дявол човек! — казал с яд човекът. — Не стига дето изигра жената и взе сто гроша, ами открадна и коня ми…

И тръгнал към селото да бие жена си, та да си изкара на нея яда!

Край