Колата в локвата

Един селянин натоварил колата си с жито, прекръстил се и потеглил за града на пазар.

По пътя, за зла врага, колата му затънала в една локва до главините.

Мъчил се селянинът и тъй, и иначе да я изтегли — не може.

Видял насреща двама души, че лежат под сянката на една върба и отишъл да ги повика на помощ. Те били Хитър Петър и сина му.

— А бе, хора — рекъл селянинът, — елате ми помогнете да изтеглим колата из локвата.

— Да дойдем — обадил се Хитър Петър, — ама ще платиш ли дванайсет гроша?

— За такава дребна работа искат ли се толкова пари! — рекъл селянинът с възмущение.

— Като е малка работа, свърши си я сам — защо си дошъл да ни викаш! — отвърнал Хитър Петър и пак се изтегнал под сянката.

— Няма какво да се прави! — рекъл селянинът. — Елате да помогнете — ще ви дам дванайсет гроша.

Изтеглили колата.

Кога да си тръгнат, селянинът презрително казал на сина на Хитър Петър:

— Мързеливци! Цял ден се излежавате, а като ви повика човек да му свършите работа, гледате да го оберете.

— Кой! Ние ли сме мързеливци? — отвърнал възмутен синът на Хитър Петър.

— Вие, зер — да не би да съм аз!

— Е, хей, чичо — рекъл синът на Хитър Петър, — ние тука се трудим денонощно…

— Какво се трудите бе, хлапе?

— Какво ли? Денем се напъваме да вадим затъналите коли, а цяла нощ мъкнем вода чак от реката, та я наливаме, да не би да изсъхне локвата.