Делът на разните народности

Когато делял Господ късмета на хората, първи отишли турците да искат някой дар от него. По своя воля Господ им дал агалъка.

Чули българите, че Господ дарува народите, и отърчали да вземат и те някой дар.

— За какво дойдохте вие, българи? — попитал ги Господ.

— Ние, Господи, чухме, че си дарувал народите, та молим те и нас да даруваш нещо.

— Е, какво искате да ви дарувам? — рекъл им Господ.

— Искаме агалъка — рекли българите.

— Агалъка дадох на турците; друго нещо искайте! — рекъл им Господ.

— Каква работа си направил ти, Господи? Защо си дал агалъка на други? Ние него искаме, ако може, него ни дай!

— Да сте ми благословени, българи — рекъл Господ, — но аз думата си назад не вземам. Току аз ще ви дам дар работата. Идете си със здраве!

Чули евреите. Отишли и те при Бога. Пита ги Господ за какво са дошли.

— Дойдохме, Господи, да ни дадеш дар.

— Какъв дар искате?

— Е, агалъка искаме.

— Агълъка го взеха други.

— Каква сметка си си направил, Господи! Защо си го дал на други? Нали ние го искаме!

— Е, хайде сметките да са ваши! — рекъл им Господ.

Чули френците и те отишли при Бога да искат дар. Пита ги Господ:

— За какво дойдохте вие, френци.

— Да ни дадеш някой дар — рекли му те.

— Какво искате? — попитал ги Господ.

— Е, агалъка искаме.

— Агалъка го взеха други.

— Какъв е тоя мурафет от тебе? — рекли френците. — Защо си дал агалъка на други?

— Хайде тогава мурафетите да са ваши! — рекъл Господ.

Дошли циганите. И те пак:

— Дошли сме, Господи, да ни дадеш някоя награда.

— Е, каква награда? — рекъл Господ.

— Награда искаме, агалъка!

— Други го взеха.

— Ех, ние сиромаси, с чуждо ли ще поминуваме? — рекли циганите.

— Хайде, сиромаси да бъдете и чуждо да просите! — рекъл Господ.

Дошли най-после гърците. И те пак агалъка поискали.

— Е бре, гърци! — рекъл Господ. — Много късно дойдохте; за вас току-речи нищо не остана. Агалъка взеха турците, работата — българите, сметката — евреите, изкуството — френците, сиромашията — циганите. Какво остана да ви дам?

— Кой беше този, що е направил тази хитрост да не разберем, та да дойдем по-скоро да вземем някоя награда?

— Хайде, недейте се люти! — рекъл им Господ. — И вам ще дам някоя награда, не ви пущам празни. Хайде, нека да е ваша хитростта — рекъл Господ.

И оттогава народите си останали с тия дарове.