Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Мартин Митов, Снежина Гилева
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

От планинските рътища водица

снежлива ниско като че пълзи,

облива бледовръхлата тревица,

каквот’ горещи кървави сълзи

гърдите на злочеста удовица,

кога прегръдва дребни си дечица.

Гори посърнали и меланхолни,

вий, голи, бледни като болни,

безвиден като зажумял мъртвец,

люлей се тук-таме сам сух листец.

Оплаква ветер вас, бучи, нарежда,

но вий не тъжите, у вас надежда.

Студените вихрушки есенни

събарят жълтите ви листове,

но пролет прозябателна с зелени

и пресни пак облича ваште върхове.

А человек като побелей в гроб слиза,

да чака срок, обвит у гнойна риза.

Речете ми, речете, о любезни

гори, защо тъй младостта ми чезни

без да са връща, както ваш разцвет,

на пролет дважди в този бели свет?

Край