Умната мома

Имало едно момче, което искало да се жени. То било много даровито и способно, та смятало да си намери мома умна и досетлива. И тръгнало да я търси. Минало през една гора. Видяло една баба, която събирала дръвца.

— Добър ден, бабо — поздравило я момчето.

— Дал ти Бог добро, синко. Къде отиваш?

— Отивам да си търся щастието.

— Почакай, синко, заедно да вървим.

— Е, добре, бабо, ще чакам.

Бабата събрала дръвца и се натоварила. Тръгнали към селото.

— Бабо, ти ли мен ще носиш, или аз тебе? Какво ще избереш?

— Ех, синко, дървата ли да нося на рамо или тебе?

Момчето казало:

— Хайде, тогава, аз ще те нося до село. Старата все очаквала момчето да я вземе на рамо, все очаквала, докато стигнали селото. Понеже през всичкото време били на приказка, бабата не усетила, че носи дърва.

Когато дошли край село, момчето запитало:

— Бабо, къде има хан, да пренощувам?

— Тук няма хан — рекла бабата, — ела у дома да пренощуваш. Аз имам само една мома — как да е, ще се пренощува.

— Добре, бабо, ще дойда.

Дошли до къщата на бабата. Момата излязла да ги посрещне:

— Добре дошъл, юначе — поздравила го момата и попитала майка си кой е този юнак и откъде иде.

— От гората — отговорила бабата. — Там ме намери, когато събирах дръвца. Почака ме да натоваря дървата, та да тръгнем заедно.

Момата продължавала да разпитва:

— Майко, а какво ти говори пътем?

— Дъще моя, когато тръгнахме за село, попита ме: „Бабо, ти ли мен ще носиш, или аз тебе“.

— А ти що му рече, майко?

— Аз, дъще, му рекох: „Дали дървата да нося, или тебе?“ А той ми каза: „Хайде, бабо, аз тебе ще нося“. И тръгнахме на път. Тук да ме вземе, там да ме вземе, подхвана ме с разговор и не усетих, че нося дърва, докато се намерихме край селото.

Тогава момата казала на майка си:

— Мамо, думите, дето ти е казал, че той ще те носи, значат, че в сладък разговор по пътя не ще усетиш товара на рамо.

Бабата едва сега ги разбрала. Момата влязла вкъщи и почнала да приготвя вечеря. Сготвила, що дал Господ, и казала на майка си:

— Мамо, покани госта да вечеряме.

Като похапнали, момата им дала по малко вино. Момчето, като вдигало чашата, погледнало нагоре и рекло:

— Много добра е тази къща, но много нарядко майсторът е турил гредите.

— Истина е, че са нарядко, но са със злато обковани, — отговорила момата.

При тези думи момчето не могло да се стърпи и казало на бабата:

— Бабо, ще ме вземеш ли за зет?

Бабата на драго сърце се съгласила:

— Ох, сине, ти ни хареса, а ние още повече тебе. Аз съм сиромашка жена и не съм приготвила нищичко за момата.

— Дай ми момата — аз ще приготвя всичко.

— Ето ти момата, синко! Целувай ръка!

Момчето станало, целунало ръка като на тъща и казало:

— Утре се връщам у дома си. Ще изпратя по човек известие за деня на сватбата.

Като отишло момчето у дома си, подредило си работите за сватбата и пратило по слугата си за бабата една погача с дванайсет жълтици в нея, един петел, опечен на фурна, и пълен мех с вино, вързан за устето. Всичко това натоварили на една ослица.

Момчето поръчало на слугата си:

— Ще отидеш в еди-кое си село, при еди-коя си баба, па ще й кажеш: „Господарят ми ти праща много здраве. Месечината е пълна. Годината има дванайсет месеца. Този, който вика нощем и денем, е цял. Козата е вързана за гушата, а сватбата ще стане вдругиден, в неделя“.

Слугата, докато стигнал досред пътя, много се изморил. Той легнал и заспал. Като си поотпочинал, прияло му се. Па си рекъл: „Хайде да си похапна малко хляб“. И сладко-сладко изял половината погача. Изял и целия петел. Изпил и половината от виното.

След това станал и отишъл в селото. Като влязъл в къщата на бабата, казал:

— Добър ден, бабо! Ида от господаря си. Кланя се на тебе и на момата. Господарят ми заръча да ти кажа, че месечината е пълна. Годината има дванайсет месеца. Този, който вика нощем и денем, е цял, а козата е вързана за гушата. Сватбата ще стане вдругиден, в неделя.

Когато момата видяла армаганите, веднага разбрала, че не са точно колкото са изпратени. Тя нахранила слугата и когато го изпратила при господаря му, поръчала да му каже: „Много здраве от майката и момата. Месечината е преполовена. Годината има шест месеца. Този, който вика нощем и денем, никак го няма. Козата е вързана за гърба, но за угода на яребицата не изваждай очите на гарвана. Готови сме за сватбата“. Върнал се слугата и предал на господаря си думите на момата.

Момъкът веднага се досетил в какво се е провинил слугата. Но за да угоди на умната и схватлива мома, той простил на глупавия и лаком слуга.