Ленивата невяста

В едно село расла хубава мома Богданка. Тя била едничко галено чедо на майка.

Порасла Богданка, станала хубава мома, но нищо не умеела да работи.

Почнали да идат сватове да я искат за снаха. Майка й на всички казвала:

— Наша Богданка е галена. Тя не е научена да работи.

Щом чуели това, сватовете се връщали.

Дошъл веднаж един старец и казал:

— Чух, че имате хубава мома. Дойдох да я искам за снаха.

Майката и нему казала същото:

— Наша Богданка е много галена. Тя нищо не знае да работи…

— Нищо — рекъл старецът, — у нас никой никого не кара на работа. Който иска — работи, който не ще — така си седи.

След седмица-две станала сватбата…

Старецът имал трима синове и две снахи.

На другия ден след сватбата всички се заловили за работа. Само невястата стояла пременена и нищо не похващала.

Дошло време за обяд. Събрали се всички и седнали на трапезата. Седнала и Богданка. Другите снахи донесли гозбата и сложили пред свекъра хляб. Той взел питата, разчупил я на парчета и я раздал.

— А за невястата? — рекла свекървата.

— Тя не е гладна — отвърнал старецът. — Когато човек не работи, не огладнява.

След обяд всички пак започнали работата. Невястата седяла и нищо не похващала.

Събрали се да вечерят.

Старецът взел питата, разчупил я и пак я раздал.

— А на Богданка? — запитала свекървата.

— Тя не е гладна — отговорил старецът. — Когато човек не работи, не огладнява.

Вечеряли, поприказвали кой какво ще работи на другия ден и легнали да спят.

Легнала и невястата, но гладно спи ли се? Едвам дочакала да съмне, тя станала тихичко, измила си очите, измела двора, издоила кравите, изкарала телците.

Станали и другите и като видели невястата, спогледали се и се усмихнали.

На обяд невястата сложила първа трапезата и седнала последна.

Старецът разчупил питата, подал едно голямо парче на невястата и рекъл:

— Ти, невясто, днес работи най-много, ето и за тебе от питата.

Изминала се седмица-две. Невястата по цял ден шетала. На третата седмица родителите й дошли на гости. Съгледали ги отдалеч и излезли на двора да ги посрещнат.

Невястата припнала най-напред, отворила портите и тихо им зашушнала:

— Мамо… Тате… Слизайте по-скоро от колата и се хващайте за работа. Тука не е като у дома. Тука, който не работи, не му дават да яде!…