Еди Маринов
Призми

Заспалият ми ум се пречупва

през призмите на хилядите късчета

от счупеното огледало

на попрестарялата ми младост.

Пухкавите облаци

на старите оспали се надежди,

на сивите блянове по цветен живот

се размиват красиво

от полъха на вентилатора

на живата реалност.

А любовта ми — цялата,

се загуби в миризмата на лято,

която се носи от косите ти,

всяка сутрин,

когато се събуждаш до мен…