Еди Маринов
Оцелях

Живата идея, с която те измислих…

Живях веднъж, заспах…

Самотността с която те поисках

сам ме остави… оцелях…

 

Желано близка беше ти до мене,

желание едно живях…

Свещеник бдеше там без време,

свещта догаряше… и оцелях…

 

Жужеше някъде там любовта

жужене тихо просто бях…

Светица замърсена стана ти,

светец останах… оцелях…

 

Жена, останала без време,

Жених — останал бе за смях…

Смехът, примесен със кървене

се смее — оцелях…

 

Греховен пак заспах,

с желание живях,

бях, бях, бях…

Със смях…

И оцелях…