Еди Маринов
Through the glass (Stone sour)

Гаврош, опрял уста в стъклото,

не знае как замръзва му дъхът,

О, Боже! А вечността му е в окото,

И никой никога не го завежда там, където е домът,

Където собствените гласове в главата му мълвят

 

И гледа се Гаврош във огледало,

Без време, вечност, без добро,

Завинаги залепнали ръцете — за стъкло,

Вечността родил, преди да е умряла,

Заспива сам, а иска да прегърне някой

 

А кой е той? Да бъде или не,

Ако си отговори сам ще е герой,

Ако не знае душа сам как да роди

Сред страхове, омрази и лъжи,

Заспива сам, а ражда се дете…

 

И гледа — във сладкарницата — ти

Изяждаш всичко, дори и себе си,

А искаш да си спомниш, че Гаврош си ти…

 

И гледа се — Гаврош във огледало,

Без време, вечност, без добро,

Завинаги залепнали ръцете — за стъкло,

Вечността родил, преди да е умряла,

Заспива сам, а иска да прегърне някой

 

Доколко се изяжда сам,

доколко го боли,

доколко зад стъклото е реалност,

доколко дим дими,

доколко идва от сърцето,

доколко дразни му небцето,

доколко се намира там,

доолко иска да заспива сам…

 

Преди да мигне, езикът му залепна за стъклото,

Заспа, и засънува, и запомни, но не беше сигурен, защото:

 

И гледа се — Гаврош във огледало,

Без време, вечност, без добро,

Завинаги залепнали ръцете — за стъкло,

Вечността родил, преди да е умряла,

Заспива сам, а иска да прегърне някой

 

И без да иска влиза вътре — празнота,

Ужасно е, светът е тъжен, сив, без бой,

Излиза малкият Гаврош… И поглежда нагоре