Еди Маринов
Брюксел по коледа

Мирис на канела, светлини,

усмивка огряла е всяко лице,

чува се камбанен звън,

топло е в студа навън.

 

Огромната кула отгоре натиска,

отдолу пазарът неспирно шуми,

коледа сякаш над града е надвиснала

и греяното вино весело дими…

 

Кипи и в сърцето — спокойствие бурно,

с надежда и смях изпълва се пак,

в малка уличка трябва да свърнеш —

и ето тя се препълва, повлякъл си крак…