Еди Маринов
Вечен лед

Парчето стъкло си остава забито

дълбоко навътре в сърцето от лед,

но огънят идва, гори без да пита,

разбива до болка познатия ред.

 

Душата сълзи там и бавно изтича,

вода вместо кръв върху ножа сълзи,

стъклото се чупи, тлента се обрича,

очите внезапно остават… очи…

 

Светът се разтапя, лъжата умира,

и раждаш се нов, многословен поет,

обичта си намерил, времето спира…

После пак окован си… Във вечния лед…

 

София, 2009