Еди Маринов
Спри

Спри!

Отиди, (където съм аз)

заспи; (дори и за час)

сега — (бъди малко с мен)

нега. (поне болка за мен)

 

Някога… (остана сама)

За кога (ще живееш така)

умираш, (без да има живот)

извираш: (без краен подход)

 

родена, (във сълзи и в скръб)

уморена, (от моя кръст на твоя гръб)

кървиш, (дори без да знаеш защо)

стоиш? (без да питаш кога и с кого)

 

Сбор, (от безумие, чувства и страсти)

Обор! (от омраза, егоизъм и сласти)

Ров, (изкопан от ръцете ни — двете)

Покров! (лежим върху пролет, върху цвете)