Еди Маринов
Лъжливи дни

Отворих очи, изпълнени с болка,

Погледнах деня, препълнен с лъжи.

И исках се, исках те, исках, за Бога,

да спра аз да роня фалшиви сълзи…

 

И времето спря, пространството млъкна…

И вдишах прекрасната сива вода…

И целият кръст от гърба ми се смъкна…

А после го вдигнах… И се приковах

 

в безумие цветно, в живот безуморен,

в красивите диви безбройни неща…

Очите боли ги, дори и затворени…

С лъжа пак за жалост е пълен денят…

 

София, 2009