Еди Маринов
След буря

Слънцето се появи,

смига ни с мокри очи,

небето спря да плаче,

нежно като пеленаче,

сградите се усмихват,

макар и небоядисано,

тротоарите блестят,

отразяват целия свят,

колите весело пърпорят,

опитват се път да си сторят,

лицата весели стават,

когато хората се разминават,

градът оживява за миг,

след буря щом види светлик.