Исабел Алиенде
Из интервюта на Исабел Алиенде

Да напиша „Ева Луна“, а две години след това и „Приказки на Ева Луна“, означаваше да се примиря с факта, че съм жена. Мисля, че ние, жените, можем да направим света по-богат на красота. Създавам белетристика навярно защото съм от Латинска Америка, земята на пророци и безумци, на природни и политически катаклизми — тъй непонятна, прекрасна и жестока и тъй възхитително сложна духовна територия. За писателя, ако творчеството му е закърмено от реалността, да се роди в този приказен континент е привилегия.

Вярвам в определени ценности, изразяващи се с думи, изгубили поради продължителната употреба своя изначален смисъл, но други, годни да ги заменят, не съществуват: любов, доброта, справедливост… Литературата е акт на солидарност, желание да срещнеш съпричастност както за мъчителния вик, така и за радостната песен.

Затова пиша за изнасилваните жени, изтезаваните мъже, семействата, от глад продаващи се в робство, а също — за златистия здрач и умиращите от любов поети.