Георги Коновски
Късметлия

От малък си беше късметлия…

Веднъж баща му го заведе в парка и поиска да го полюлее. Той посочи скъсаната каишка на сандалчето, докато бащата някак си закрепваше обувката, друго дете седна и се залюля. А люлката някак си се откъсна и… Детето пострада тежко…

И натам в живота му вървеше. Край него падаше тухла от строеж и улучваше случайно минаваща баба, лека кола се качи на тротоара и помете пешеходците пред него, разярен бик в селото на дядо му смачка комшийчето, а той в това време береше вишни на дървото…

А и внимаваше. Много внимаваше…

В училище направиха кръжок на младите алпинисти. Канеха го — отказа. И беше прав — след няколко години съученикът му Иван, тогава вече студент, загина в планината. Не пожела да се запише в Морския клуб. Въпреки поканите на Мария, която много харесваше. И цветя занесе на погребението й — яхтата й се обърна и я затисна. Подмина покани за шофьорски курс, за авиокръжока, за парашутния клуб, за спелеоложката група…

Вървеше му — все нещо му подсказваше, че риск има. И не бива да се контрира със Съдбата…

Затова и не се ожени…

Жена, деца, проблеми, конфликти, харчове, рискове за душата и тялото…

В службата беше почти невидим — изпълнителен, мълчалив, внимателно подбиращ приятелите…

Веднъж само реши да рискува дребна сума. И спечели милиони. Но — късметът не го напусна. Хвърли билета от балкона, един съсед го взе, огледа се и отиде д апровери, все пак, какво има. А след месец съседът беше застрелян при обир в дома му — новината за печалбата се разнесе и тръгнаха златотърсачите…

Наистина му вървеше…

Много…

Без проблеми, без силни емоции, без вълнения, без рискове…

И, все пак — умря…

От скука…