Борис Младенов-Young
Когато лириката й чета…

Когато лириката й чета,

душата й пред мен изниква жива

и цял един безбрежен свят разкрива

с тържествен блясък, с чиста красота.

 

И с майсторски изплетени слова

сърдечните си чувства ни излива,

възпява своята съдба щастлива,

богато я дарила с любовта.

 

Не строфи, сякаш струни от сребро

издават звуци ласкави, омайни

и тихо шепнат нежни женски тайни

от съкровено лично естество.

 

Не би могъл да пише мъж така

с такава обич, нежност, топлота!…

 

Сидни, Австралия — 2016 г.