Борис Младенов-Young
Като се срещна с нея, всеки път…

На Д.

Като се срещна с нея, всеки път

широко тя ръцете си протяга

и бузи за целувки ми подлага,

а те под мазен пласт от крем дъхтят.

 

На тръгване, пак ни в клин ни в ръкав,

ме сграбчва и в прегръдката си здрава

да я целувам, пак ме принуждава…

Досадно нещо! И не съм ли прав,

 

да смятам, че с подобен ритуал

се хората сбогуват при раздяла,

когато дълъг път им предстои,

 

или е някой смъртно заболял?!

Но всеки път! Май тя е полудяла.

Ще й го кажа скоро vis-à-vis^[1]!

 

Сидни, Австралия — 2017 г.