Борис Младенов-Young
Аз бях печален Дон Кихот…

Аз бях печален Дон Кихот,

ти — дамата ми знатна;

борих се храбро цял живот

със зла съдба превратна.

 

Надвивах мелници безброй,

чудовища убивах,

за правдата в неравен бой

и пот, и кръв проливах.

 

На окованите души

помагах и слугувах,

а шефове и големци

с перото критикувах.

 

Изпитах много патила,

бях гонен и раняван,

и зарад рицарски дела

от служби отстраняван.

 

Навсякъде по моя път

се сблъсквах с гняв коварен,

мой вечен спътник бе смехът

на род неблагодарен.

 

Догдето като блуден син

се лутах в мрак и бури,

колегите ми до един

добиха доцентури.

 

Заеха доходни места

с какви ли не заплати;

издигнаха се до върха,

не можеш ги поклати.

 

А аз съм рицар — емигрант,

ти — вярна Дулцинея;

в чужбина с моя Росинант

съдбата ни завея.

 

Сидни, Австралия — 2010 г.