Борис Младенов-Young
През целия семестър си караме живот…

През целия семестър си караме живот,

но с мъките Христови през сесии сурови

сме винаги готови, да стреляме с „пищови“ —

ний, славните студенти, цвета на цял народ.

 

Парите щом похарчим, с неистов труд и пот,

сред нощ като хамали, не яли, не доспали,

пренасяме чували по гари и по хали —

ний, бедните студенти, надянали хомот.

 

Нас вечно ни преследват, като дивеч на лов,

че ний сме лесна плячка за дъщери и майки,

играчка за самотни вдовици и хазайки —

ний, нощни каубои, родени за любов.

 

Щом следването свърши, си губим свободата —

за жителство софийско надяваме халката.

 

София — 1963 г.