Борис Младенов-Young
Любовта на студента

Душата ми към теб е устремена,

теб, само теб обичам на света,

но ти към мен си леденостудена

и глуха за любовните слова.

 

През изпитната сесия те чаках,

на брак решен, но ти не се яви.

Напразно те зовях назад и плаках —

сърцето ти, уви! не се смили.

 

Ти с друг избяга, блуднице лъжовна,

за теб било е всичко фалш, лъжа,

но моята любов е безусловна —

отново съм готов да ти простя.

 

О, тройчице, чуй моята въздишка,

върни се пак в студентската ми книжка!

 

София — 1962 г.