Борис Младенов-Young
Звънецът иззвъня…

Звънецът иззвъня. Измина

последният учебен час.

На пейка в Градската градина,

пристигнал пръв, те чакам аз.

 

Ще дойдеш, гълъбице смела,

иззад елите всеки миг,

за тайна среща риск поела,

с мен, твоя мил съученик.

 

Един до друг ще бъбрим двама

за незначителни неща;

за дружбата ни чиста, пряма

ще шепнат нашите сърца.

 

Часовникът крещи разлъка…

Как бързо времето лети!

„До утре!“ — ще прошепна с мъка.

„До утре!“ — ще изгукаш ти.

 

Михайловград, 1954 г.