Борис Младенов-Young
Не знам кога и как, но нещо стана…

На Мими

Не знам кога и как, но нещо стана

и в мен сърдечна струна затрептя,

и от тогаз, след странната промяна,

ти заблестя в по-друга светлина.

 

Какви очи! Едва сега ги виждам.

С цял инч ресници, с изомруден цвят.

От ревност вече чувствам, че завиждам

на тоз, комуто обич ще дадат.

 

Седим ний в клас един до друг на чина —

в живота всичко става по причина.

Какво ли бог е отредил за нас?!

 

Защо в един съдбовен ден, когато

и в теб потрепне чувство нежно, свято,

избраникът ти да не бъда аз?!

 

Михайловград, 1956 г.