Борис Младенов-Young
Видял съм я в живота си един-единствен път…

по Феликс Арвер

Видял съм я в живота си един-единствен път,

но в този съдбоносен миг не знам какво ми стана;

една любов несподелена пламна в мойта гръд

и чак до старини кърви сърдечната ми рана.

 

Затворя ли очите си, тя вечно е пред мен,

застинала във спомена ми като на картина,

с неостаряващ лик, все тъй красив до днешен ден —

тъй в тайно съзерцание животът ми премина.

 

Да би могла да прочете тоз рицарски сонет,

през смях навярно би си рекла: „Старец изкуфял!

Сега да ме съзре, каква съм баба Яга,

 

съсухрена и болна, на седемдесет и пет,

ще се престори с ужас, че не ме е разпознал

и от заблудата си излекуван… ще избяга!!!“

 

Сидни, Австралия — 2013 г.