Борис Младенов-Young
Гълъбче, гълъбче, мило дете…

На Жозефина

Гълъбче, гълъбче, мило дете,

с дивни чаровни очи!

Ти ме омая, сърцето ми взе,

моя дух волен сломи.

 

Няма за мен вече мир и покой —

в мисли по теб се топя,

виждам навсякъде образа твой,

но ме облъхва тъга.

 

Бездна дълбока лежи между нас.

Бог те е с хубост създал,

ала с посредствена външност съм аз

и в безнадеждна печал

 

прося любов с моя жален сонет

без да получа ответ!

 

с. Лехчево, 1954 г.