Борис Младенов-Young
Не знаеш ли незнайнице, кажи…

Не знаеш ли незнайнице, кажи,

че аз те търся под дърво и камък?

Не можеш ли при мен да дойдеш ти

в душата ми — за теб отворен замък?

 

В съня ми нощем да ме посетиш,

в мечтите ми наяве да изплуваш

и ми оставиш някакъв фетиш —

реален знак, да знам, че съществуваш.

 

За всеки има някой отреден,

и ти си тъй орисана за мен,

по неотменен висш закон и воля!

 

Къде ли си сега? В коя страна?

Не чуваш ли как страстно те зова

и с тоз сонет за любовта ти моля?!

 

с. Лехчево, 1957 г.