Борис Младенов-Young
Ти веч не си дете, девойка стана…

На И.

Ти веч не си дете, девойка стана,

невинно нежно ангелче с крилца;

не си изпитала душевна рана,

не си познала още любовта.

 

Но тя те следва бърза и припряна

с измамен блясък, с мнима красота

и ти я гледаш явно поласкана

през очила със розови стъкла.

 

Край теб е джунгла — стрелят със куршуми.

Не го съзнаваш. Как ли би могла

да различиш от искрените думи

лъжовните?! Овцата от вълка?!

 

Ти носиш в своето порасло тяло

душата на детето недозряло.

 

Сидни, Австралия — 2016 г.