Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Съчинения в три тома. Том втори
Разкази и фейлетони - Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- analda (2018)
Издание:
Автор: Чудомир
Заглавие: Съчинения в три тома
Издание: четвърто
Издател: „Български писател“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: сборник
Националност: българска
Печатница: СПК „Д. Благоев“ София
Излязла от печат: 15.VI.1981 г.
Редактор: Татяна Пекунова
Художествен редактор: Елена Маринчева
Технически редактор: Любен Петров
Художник на илюстрациите: Чудомир
Коректор: Ани Иванова; Лили Пеева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7643
История
- — Добавяне
Чудотворните извори, както ясновидките и светците се явяват периодично из разни места на родината ни, славата им се разнася набързо и бързо угасва. В тяхната чудотворност и лековитост вярват най-много ония, които най-далече живеят от тях, а близките или се подсмиват, или хитро се спотайват.
Напоследък с най-голяма известност се ползува шипченският извор, който, понеже се намира в местност, наречена „Светица“, почна да прави чудеса. В началото разправяха, че една майка, като измила лицето на детенцето си, по което имало някакви пъпчици, те изчезнали. След това се заговори, че водата му лекувала не само пъпки по лицата, а и най-люти екземи. По-късно почна да лекува и гастрити, и язви, та хукнаха се и болни, и техни близки от всички краища на България към чудотворния извор. Влаковете и автобусите всеки ден стоварват в Казанлък маса свят: из Ямболско, Свиленградско, Хасковско и отгде ли не. Непрекъснато минават Балкана и северняци, някои от които чак от Добруджа — всеки помъкнал по една-две дамаджани и тръгнал лек да дири.
В Казанлък вече циркулират специални рейсови коли до извора, няколко каруцари непрекъснато сноват дотам, търчат нататък мотоциклетисти, колоездачи, магарета, ездачи, пешаци и толкова свят се тълпи там, че селкоопът в с. Шипка построил барака до извора, за да ги продоволствува. Разправят, че наоколо имало купища стъкла от бинлици и дамаджани, строшени от блъскане кой по-рано да си налее от лековитата вода.
Все повече и повече расте славата на шипченския извор и взе да достига приказни размери. Преди няколко дни се разнесе мълвата, че една няма жена проговорила веднага, щом се измила, и току-виж, че и глухонемите са хукнали към Шипка. Както върви работата, не е чудно днес-утре да чуем, че на някой инвалид му израснал кракът, след като намокрил мястото, където бил отрязан, или че на Тинко Кьосето му пораснала брада до пъпа, щом сръбнал няколко глътки.
Още при „откриването“ на извора бе повдигнат въпросът за анализирване състава на водата му и доколкото знаем, са били изпратени проби в София. Може би са известни вече и резултатите от анализа. Безразлично какви са те — положителни или отрицателни — трябва час по-скоро да им се даде широка гласност, та ако са положителни, да се знае как да се употребява водата, а ако са отрицателни, да си седят дома хората, да не се блъскат по пътищата и да не харчат напразно излишни средства.